Защо кръстих героя на предстоящата си книга Крум?
Признавам, бе дълъг процес на борба със самия мен, защото имам афинитет към по-изопачени имена и ми хрумнаха много такива…
Същевременно, обаче, да дадеш живот на литературен герой включва да му позволиш идентичност отвъд теб и твоите странности.
Книгата, ще си говорим повече по-нататък, закъсня, тъй като преживя безброй трансформации. Когато се роди идеята да е дневник, тоест съкровена изповед, веднага се сетих за Виктор Крум от „Хари Потър”. Неговата външна твърдост дори не намеква, камо ли да издава, вътрешната чувствителност и ранимост, които изпита поради влюбването си в Хърмаяни Грейнджър.
Тогава наистина името ми пасна за самата идея на моята книга – премълчаното, неизказано пред друг. И бе кръстен Крум.
